Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки,
които не знаят къде е на чедото гроба.
В съня ме разстрелва синкопа сърдечен и кратък...
Небесен Пастирю Христе, кой ни кърми със злоба?
Защо ли светът на побъркан от ярост прилича
и сее не жито, а смърт, без да трепне окото?
Кръвта като лавата пари и грешна се стича,
а в нея загива, от Тебе посято, доброто... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up