Молитва към Твореца
Ти учеше всички да бъдем човеколюбиви,
за грешните хора живот-изкупление даде.
Нагледах се вече мъжете как братя убиват.
Земята се гърчи, задавена в сълзи, и страда.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки,
които не знаят къде е на чедото гроба.
В съня ме разстрелва синкопа сърдечен и кратък...
Небесен Пастирю Христе, кой ни кърми със злоба?
Защо ли светът на побъркан от ярост прилича
и сее не жито, а смърт, без да трепне окото?
Кръвта като лавата пари и грешна се стича,
а в нея загива, от Тебе посято, доброто...
Аз в плен на чудовищен сън да съм, Боже, поисках.
Небето разплиска очи – двата гейзера мъка.
И чух Сатаната доволен как гръмко се киска,
превърнал душите в огньове, по-страшни от Пъкъл.
Ръцете молитвено сплела, горещо се моля:
човеците смърт да не сеят и кървави рани!
И нека любящи, тъй както е Божата воля,
по Твое подобие всички, Спасителю, станем!
12.04.2021
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
