Отвори очите ни, Господи,
защото слепи сме и не виждаме
как Твоята същност
край нас блести.
Отпуши ушите ни, Господи,
защото глухи сме и не чуваме
как Твоят нежен,
душевен шепот трепти.
Укроти умовете ни, Господи,
защото полудели сме
и не осъзнаваме как
Твоята Мъдрост от всяко нещо струи.
Открехни и сърцата ни, Господи,
защото жестоки и безсърдечни сме
за Твоята вечна Любов,
която във всеки миг
живота твори.
© Татяна Борисова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Нека се молим с нея!