Молитва за човека
Началото бе силен взрив и пое
хаосът от огнен прах нанякъде.
Отначало бяхме само минерал,
после зелено в растителeн свят.
По-нататък проходило космато
с прът събарящ от клона банан.
И даде ни Бог Словото, отличи
ни Той от минерала и дървото.
Ала забравихме, че бяхме зелени,
че всички имахме сърца стъклени.
Стана шумно! И тогава не сатаната,
врявата събори Кулата вавилонска.
Днес – сред китната майска пролет,
пак от врява оглушели, обезверени,
как да чуем смеха на цъфнал кестен
или възторга на напъпил розов храст?
Гларус под небето оловно прелита.
Вървя край вода бледокафеникава.
И чувам как рибите шептят молитва
за здраве и дълъг живот – за човека.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Таня, благодаря за споделянето!
-
Много хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
