Mолитва за грешни души
Под кожата тихичко влизам,
забравяш преди и сега.
Крада ти последната риза,
за зъзнеща в мрака тъга.
А ти, ако можеш прости ми.
За будните свои зори.
Стиха ми с несръчните рими,
с до девет живота дари
съдбата. Нима се усмихна?
А в мен денонощно вали
снегът. Като ангел притихнал,
от обич и болка. Дали
любов – закъсняла повеля,
в молитва за грешни души,
в прогледнала сляпа неделя,
съдбата така ли реши?
Да пише за нас по небето,
Не зная. Ръка ми подай.
Ще стигнем ли с теб докъдето
и грешните имали рай?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
