Моля те,Съдба,...!
Защо,Съдба,си тъй жестока,
като живот зачеркнат в стих?
И лодчица продънена в потока,
нали и на враговете си простих.
Кажи,Съдба,колко съм виновна,
на кого,какво направих?
Та крача в живота си греховна
и диря тъжна след себе си оставих!
Няма вече радост във сърцето,
не ме разбират,не ме и слушат-
усмивките ми чезнат от лицето
като море отдръпнато от суша.
В очите ми пламъче не грее.
Моля те,Съдба,не ми вреди!
Нека детство весело живея-
аз слънце диря,не звезди!!!
© Соня Тошкова All rights reserved.
