Момиче
събрало в шепите си пролетта.
От зениците му слънцето наднича,
от вените му блика младостта.
В косите му се гуши жълто зайче,
ръцете му прегръщат тихата зора.
И където мине, все ухае на момиче...
Момиче... всъщност наполовин жена...
...на малкото русо момиченце пред моя блок...
© Марина All rights reserved.
