Момиче през ноемврий
МОМИЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИЙ
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж,
усетих как започнах да се бъгвам! –
бездруго цял ден вестници чета,
за да не гледам как от мен си тръгва,
безсилна и смирена, младостта,
и кво да сторя? – палнах си цигара
след нейния убийствен секси торс,
а токчетата ѝ – от тротоара
забиха в мен безсънния си морз,
не седна тя на кривата ми пейка,
щях да ѝ сипя глътка-две мавруд,
да я загърна с топлата си грейка –
да я спася от идещия студ,
навярно тя ми пращаше сигнали,
и аз – незнайно как? – ги улових,
ще спре! – си казах, – и ще ме погали,
пък, ако ще, да бъде само в стих,
и – кълбовидна мълния от нерви,
как издържах, си знае само Бог? –
красивото видение – ноемврий,
момиче с клинче
и убийствен ток.
8 ноемврий 2023 г.
гр. Варна, 7, 20 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
