Момиче в дъжда
Тя бе без чадър, когато дойде,
а аз я очаквах навъсен и мокър
и наглият дъжд не поиска да спре,
и колите разпръскваха калните локви.
Но тръгнахме с нея – тя поиска сама!
Каза – нарочно чадър не е взела -
нима ще ни стресне тази вяла мъгла,
дето наглия дъжд е довела?
И ми се стори толкоз логично -
да вървим часове под дъжда!
И едно тъй чаровно и мокро момиче
да крачи усмихнато с мен из града.
Аз слушах гласа ѝ и търсех очите,
не бях виждал ни веднъж досега
както на нея, заплетен в косите,
на някой дъжда да подхожда така.
Тя беше красива...
На никой дъждът не подхожда така -
Прозорците, хората, дните,
както на нейната светла коса,
както на нея блести във очите!
Тя крачи усмихнато с мен из града,
тя е приказно мокро момиче!
И нека вървим часове под дъжда,
и нека изобщо не бъде логично!
Дано се изгубим във тая мъгла,
дето нежния дъжд е довела.
Дали пък не го е повикала тя,
когато нарочно чадър не е взела?
Без да мисля за калните локви,
се надявам дъждът да не спре.
Да я гледам - усмихнат и мокър...
Тя бе без чадър, когато дойде.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
