26.02.2013 г., 18:45 ч.

Момиче в дъжда 

  Поезия » Друга
491 0 2

Тя бе без чадър, когато дойде,
а аз я очаквах навъсен и мокър
и наглият дъжд не поиска да спре,
и колите разпръскваха калните локви.
Но тръгнахме с нея – тя поиска сама!
Каза – нарочно чадър не е взела -
нима ще ни стресне тази вяла мъгла,
дето наглия дъжд е довела?
И ми се стори толкоз логично -
да вървим часове под дъжда!
И едно тъй чаровно и мокро момиче
да крачи усмихнато с мен из града.

Аз слушах гласа ѝ и търсех очите,
не бях виждал ни веднъж досега
както на нея, заплетен в косите,
на някой дъжда да подхожда така.


Тя беше красива...


На никой дъждът не подхожда така -

Прозорците, хората, дните,

както на нейната светла коса,

както на нея блести във очите!

Тя крачи усмихнато с мен из града,
тя е приказно мокро момиче!
И нека вървим часове под дъжда,
и нека изобщо не бъде логично!
Дано се изгубим във тая мъгла,
дето нежния дъжд е довела.
Дали пък не го е повикала тя,
когато нарочно чадър не е взела?

 

Без да мисля за калните локви,
се надявам дъждът да не спре.
Да я гледам - усмихнат и мокър...

Тя бе без чадър, когато дойде.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много свежа поезия!Браво!
  • Когато момичето изсъхне и косите и бухнат ще стане още-по хубаво

    Продължавай и в дъжд и в пек.
Предложения
: ??:??