Момичета
МОМИЧЕТА
На всички момичета, които познаят себе си в този стих.
Добре изглеждащи момичета
пресичат занемялата ни улица,
с усмивки бели - цвят кокичета
сърцата ни момчешки подлудяват.
И слънцето не иска да си ходи,
вечер над света ни пуска
лъчи - последни, избелели
над техните главици спуска.
Със смях посрещат ги лъчите -
от гений луд изваяни бедра,
потрепващи и ненаситни са очите,
препълнени от вашта красота.
Къде тръгнали сте, момичета
омайни, в края на деня?
Дори сред бури и неволи
неземен е със вас мигът.
Добре изглеждащи момичета,
с гърди разтърсили света
и под покрова на тревата
за вас ще мисля сред пръстта...
© Стоян Владов All rights reserved.
