Момичето
Момичето, което аз обичам,
има очи като морето и усмивка на дете.
Косите ѝ са пламенни къдрици,
скрили цяло звездното небе.
Момичето, в което се оглеждам,
има снагата на богиня и магията на фея.
И пяната на морските вълни
покрива тялото й като Венера преродена.
Момичето, до което аз заспивам,
е пламенна и нежна
като капчици роса и като жарко слънце,
като на изгрева и залеза лъчите.
Момичето, което ме събужда,
е прелестно докосване на топлата целувка,
подадена ръка във мрака
и изгаряща милувка.
Момичето, което ме прегръща,
е цветето, което съм запазил,
от първата ни среща, поглед, трепет.
И в толкова безкрайни мигове се връщам
към тази, дето тихо спи сега до мене.
© Деян Иванов All rights reserved.
