Деван (Деян Иванов)
22 49
Mar 21, 2021, 7:16 AM

Момичето 

  Poetry » Love
615 1 11

Момичето, което аз обичам,

има очи като морето и усмивка на дете.

Косите ѝ са пламенни къдрици,

скрили цяло звездното небе.

 

Момичето, в което се оглеждам,

има снагата на богиня и магията на фея.

И пяната на морските вълни

покрива тялото й като Венера преродена.

 

Момичето, до което аз заспивам,

е пламенна и нежна

като капчици роса и като жарко слънце,

като на изгрева и залеза лъчите.

 

Момичето, което ме събужда,

е прелестно докосване на топлата целувка,

подадена ръка във мрака

и изгаряща милувка.

 

Момичето, което ме прегръща,

е цветето, което съм запазил,

от първата ни среща, поглед, трепет.

 

И в толкова безкрайни мигове се връщам

към тази, дето тихо спи сега до мене.

© Деян Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е! Обичай я всеотдайно и бъдете щастливи!
  • Благодаря, Скитница. Това е сред малкото по-позитивни
  • Няма по- голямо щастие от това, любовта да спи до теб...
    Много красив и изпълнен с любов стих!
  • Да, различна е. Точно това е хубавото, че всеки е различен.
  • Тъгата ми е явна. Но различна. Всеки със своето си.
    Не критикувам
    Поне не и тук.
  • Я да зачета твоите по-подробно, да видя ти колко страдание си вложила, пък критикуваш :D
  • Написах го грешно, но го оставих
    Исках да кажа, разбирам те.
  • Не се оплаквам . Констатирам...
  • Хм, намери на кого да се оплачеш
    Знам, че е така.
  • Благодаря ти, Ирина!
    За съжаление, мъката и болката често са по-силен източник на вдъхновение за творчество.
  • Хубаво е, когато има кой да те вдъхновява. Честно да си призная, радват ме такива писания, защото има надежда в тях. Повечето по тези места са за безнадеждието и негативизмът идва в повече.
Random works
: ??:??