Момичето до розите
Момичето до розите мълчеше,
облякло дреха – бяла тишина.
Погледът ѝ в тъмното тъчеше
нишки звездно-лунна светлина.
Момичето до розите застана –
самата тя разтворен цвят красив.
В нощта ти нежна и уханна
ти носи сън тъй ведър и щастлив.
Момичето до розите осъмна,
сутринта ти да дъхти на цвят.
Младост росна тя да сбъдне
в мъжкия ти непристъпен свят.
Момичето до розите е бяло,
мълчаливо, нежно и смирено.
Твое ново и поискано начало,
твое утро, с обич вдъхновено.
24.05.2017г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
Пак много хубаво стихче.
