Jun 21, 2017, 9:26 PM

Момичето до розите 

  Poetry
301 1 5

Момичето до розите мълчеше,
облякло дреха – бяла тишина.
Погледът ѝ в тъмното тъчеше
нишки звездно-лунна светлина.

Момичето до розите застана –
самата тя разтворен цвят красив.
В нощта ти нежна и уханна
ти носи сън тъй ведър и щастлив.

Момичето до розите осъмна, 
сутринта ти да дъхти на цвят.
Младост росна тя да сбъдне
в мъжкия ти непристъпен свят.

Момичето до розите е бяло,
мълчаливо, нежно и смирено.
Твое ново и поискано начало,
твое утро, с обич вдъхновено.

24.05.2017г.
Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??