Момичето, което чака,
не търси от никого отплата.
Сънува...
и продължава да се бори,
страхува се, но иска бури.
Момичето, което страда,
без вина по Пътя пада.
Спъва се...
но не спира да се моли,
далеч от църкви и икони.
И търси това момиче,
както под снега расте кокиче.
Дири защита...
но няма да намери -
всички следи са опустели.
© Нели Георгиева All rights reserved.
Харесва ми стиха ти!Поздрав!