nelilove
28 results
Срещнах те такъв,
с буйна, неспокойна душа.
Ходиш напред винаги пръв,
без да пролееш сълза.
Държиш се властно, ...
  562 
Много си далечен,
но оставяш сянка.
Будиш ме красив, беспечен,
но за теб съм прекалено малка.
Пътеката ни кратка е, ...
  498 
Млада, пурпурна трева,
ликува и се къпе във роса.
Събира слънчеви цветя,
но вехне по изгубена мечта.
Иска да види как обагрени листа, ...
  467 
Я маму мою обидел, Огорчих моята майка добра,
теперь никогда-никогда и никога вече - за беда,
Из дому вместе не выдем от дома с нея не ще излезна.
не сходим с ней никуда По пътя без мен ще ходи една.
Она в окно не помашет До прозореце не ще се покаже, ...
  1283 
Момичето, което чака,
не търси от никого отплата.
Сънува...
и продължава да се бори,
страхува се, но иска бури. ...
  1143 
Тиха мелодия, печална,
в сърцето ми белези изгаря.
Лекуваш всяка отворена рана,
докато в ръцете ти плача, треперя
Не мога да изгубя дланта ти, ...
  492 
Дълго чаках да те срещна,
търсих те сред кал и прах.
А сега до теб съм безутешна,
гори ме мъчителен страх.
Живееш охолно, диво... ...
  499 
Не дишам ...
щом влезеш през вратата.
За топлина в очите ти се взирам.
Там я няма – изгубил си я
в суетата. ...
  556 
Истината е светлина -
ярко озарява.
Може да донесе свобода,
но и жестока, когато закъснява.
Убиец или смъртен, ...
  519 
Мерзко случва се съдбата
понякога за силни и достойни хора.
Всяко желание оставя без отплата,
свободата държи под запора
на сиви, лъжовни светулки. ...
  560 
Щеше ли да ме обичаш?
Преди да изгубя росата от небето.
Щеше ли стъпките ми да не отричаш?
Когато вървях след теб незаметно...
  533 
Макар да се раждаме светци,
със злото живеем.
От нас далеч са всички птици,
защото не летим, защото тлеем...
Болката ражда зло, ...
  832 
Пиша ти в момент на беда,
когато силата ми безсрамно тъпчат.
До мен се моли сива самота,
птиците да не си отиват.
Пиша ти, преди да те сънувам, ...
  405 
Забраненият град, обвит от мъгла, която
изяществото и красотата в прегръдка свива,
паметник на труда вече е, когато
времето пребори мъглата сива.
С изяществото до мен достига ...
  542 
Забравена като листата,
погинали през вековете.
Потъвам на дъното в сърцата,
без образ съм в умовете...
  403 
Жесток и жалък, закриваш
следите от моя смях.
Като сянка от близостта се криеш,
оставена някъде да събира прах...
  640 
За светило се протягам,
което вятъра стопява.
Сърце посивяло с вятъра оставям,
необятно, свободно заживява.
  447 
Притихвам сама в тъмен ъгъл,
където лъч дори не стига,
опитвам се да търся, а вече ти си тръгнал
и тишина мисълта ми спира.
Тече на времето красотата, ...
  483 
Страдаш с другите
докато падам нагрубена
плачеш заедно със сълзи - фалшивите
но мен оставяш изгорена
Затваряш пред очите ми вратата ...
  475 
Най-накрая достигнах предела,
изсъхналото ми сърце спря да бие.
Тогава до теб се озовах пребледняла,
нямаше нужда погледа си да крия.
Гледах те ненаситно, но не бях цяла, ...
  959 
Умора спейки ме преследва,
докато бъдещето гледам,
недоумение занапред какво ще следва
отдалечава ме от това, което пожелавам.
Желанието да бъда пряма ...
  469 
Какво е логиката в нас?
Логично ли е да те усещам,
щом сама, без да поглеждам час,
в стаята лицето ти до мен поглеждам.
Усмихваш ми се, а не трябва, ...
  474 
През думите те разпознавам,
ти си сянката от моя сън,
но в съня със сянката се разминавам
тиха, сама, неспокойна съм.
Излез от сянката, ...
  571 
Изпепеляващата дарба,
плод на греховна тишина,
малцина притежават и щом видим я не трябва
да подминем с безразлично вдигната глава.
Сякаш геният щом се ражда ...
  527 
Сватбени камбани града огласят
и ангели невинни тихо им пригласят,
днес двама влюбени се женят
и птици незатихващи песни нежно пеят.
Едно личице сред другите се откроява ...
  956 
Късче от секундата донася
красота незабравима за уморените очи
шума от пролетните птици наоколо оглася
копнеж за живот неутолим
В борбата поднесена от житието ...
  452 
Безмълвно за тебе страдам,
вървейки по черна празна пътека.
Искам да заплача, силно да извикам,
но ме спира усмивката ти мека.
Загърбих сълзите си, умряха с тебе, ...
  851 
Пламва огън
и всичко в града гори,
отекват стъпки
и силен вик „Бризеида, спри”.
В този неостаряващ миг ...
  521 
Random works
: ??:??