Изгаряш ме, когато те помисля...
Когато спомня си за твоите очи,
в мига на онзи мимолетен поглед
се докоснаха красивите ни две души ...
Гласът ти в миг прониза ми сърцето
А словото, изкусно, що редиш,
магия е това, което
умееш с него във съзнанието ми да сътвориш...
Във тоз живот, едва ли, ни е писано да се докоснем
Не знам дали е писано да се познаваме, дори
Но щом помисля си за тебе, знай, сърцето ми гори...
Следя те тайно, и на яве, по - често посещавам те на сън, ...