Mar 29, 2018, 10:44 AM

Монахиня

  Poetry » Other
1.6K 0 0

Бяла жена в черно облечена,

тихо във храма се моли.

Бяла жена - на Бога обречена,

минала през труд и неволи.

Потърсила Бога - той я избрал

за негова сянка във храма

и с вяра и обич я надарил,

щом пристъпиа прага.

Шепнешком молитва отправя,

към нашият Бог,  към бащата,

за спасение на човешкия род,

за благодат над земята.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Брайнова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...