Dec 9, 2009, 10:14 PM

Монолог

Poetry » Other

636 0 7

Тук ли си? Искам да ти кажа толкова неща... Когато съм тъжна, слушам нашата музика. Когато плача, се крия в нощите сама. Усмивката дарявам на всички, срещнали ме през деня. Но, поискам ли те, става страшно. Боли! От толкова любов, обречена на срещи и раздели. Всяко твое заминаване е вик: Не тръгвай! Всяко завръщане е: Остани! Тук ли си сега? Ще говоря за всичко, което ми тежи. И няма да престана да те питам: Докога? Огледалото започна да ме плаши, отива си по нещичко от мен... Да спрем! Аз уморих се! За пристан замечтах... И знам, че ме обичаш. Страхуваш се за след това. Ако е истинска, ще има я! Реши се! Моля те! Ела! ................................................... Сега ти подарявам поредната си тъжна нощ! Къде си? Докажи си, че е и пак ще е - любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

veesii70 (Веселка Стойнева)

"Огледалото започна да ме плаши,
отива си по нещичко от мен... "

Тъжно...

Поздрави!!!

2010-02-07T10:21:30+02:00
asizi (Nina Toshich)

...ще е..

2009-12-11T10:39:42+02:00
Маргарита (Маргарита Георгиева)

Силен стих!!!Докосна ме,толкова си естественна и истинскаПишеш страхотно......

2009-12-10T01:56:33+02:00
paula (Паула Петрова)

Среднощен поздрав, Марияна!
Нека е любов!

2009-12-09T23:38:55+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Всяко твое заминаване е вик:
Не тръгвай!
Всяко завръщане е:
Остани!"
Тъжно...но е истина!
Поздравления за хубавия стих, Мариана!

2009-12-09T23:13:16+02:00