kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
9.12.2009 г., 22:14 ч.

Монолог 

  Поезия » Друга
430 0 7
Тук ли си?     Искам да ти кажа     толкова неща...     Когато съм тъжна,     слушам нашата музика.   Когато плача,     се крия в нощите сама.   Усмивката дарявам на всички,   срещнали ме през деня.   Но, поискам ли те,     става страшно.     Боли! От толкова  любов,   обречена на срещи и раздели. Всяко твое заминаване е вик: Не тръгвай!     Всяко завръщане е:     Остани!     Тук ли си сега?     Ще говоря за всичко,   което ми тежи.     И няма да престана да те питам: Докога?     Огледалото започна да ме плаши, отива си по нещичко от мен... Да спрем! Аз уморих се!   За пристан замечтах...   И знам, че ме обичаш.   Страхуваш се за след това.   Ако е истинска, ще има я!   Реши се! Моля те! Ела!   ................................................... Сега ти подарявам     поредната си тъжна нощ!   Къде си? Докажи си,     че е и пак ще е - любов!          

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??