9.12.2009 г., 22:14

Монолог

Поезия » Друга

637 0 7

Тук ли си? Искам да ти кажа толкова неща... Когато съм тъжна, слушам нашата музика. Когато плача, се крия в нощите сама. Усмивката дарявам на всички, срещнали ме през деня. Но, поискам ли те, става страшно. Боли! От толкова любов, обречена на срещи и раздели. Всяко твое заминаване е вик: Не тръгвай! Всяко завръщане е: Остани! Тук ли си сега? Ще говоря за всичко, което ми тежи. И няма да престана да те питам: Докога? Огледалото започна да ме плаши, отива си по нещичко от мен... Да спрем! Аз уморих се! За пристан замечтах... И знам, че ме обичаш. Страхуваш се за след това. Ако е истинска, ще има я! Реши се! Моля те! Ела! ................................................... Сега ти подарявам поредната си тъжна нощ! Къде си? Докажи си, че е и пак ще е - любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

veesii70 (Веселка Стойнева)

"Огледалото започна да ме плаши,
отива си по нещичко от мен... "

Тъжно...

Поздрави!!!

2010-02-07T10:21:30+02:00
asizi (Nina Toshich)

...ще е..

2009-12-11T10:39:42+02:00
Маргарита (Маргарита Георгиева)

Силен стих!!!Докосна ме,толкова си естественна и истинскаПишеш страхотно......

2009-12-10T01:56:33+02:00
paula (Паула Петрова)

Среднощен поздрав, Марияна!
Нека е любов!

2009-12-09T23:38:55+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Всяко твое заминаване е вик:
Не тръгвай!
Всяко завръщане е:
Остани!"
Тъжно...но е истина!
Поздравления за хубавия стих, Мариана!

2009-12-09T23:13:16+02:00