Монолог
Тук ли си?
Искам да ти кажа
толкова неща...
Когато съм тъжна,
слушам нашата музика.
Когато плача,
се крия в нощите сама.
Усмивката дарявам на всички,
срещнали ме през деня.
Но, поискам ли те,
става страшно.
Боли! От толкова любов,
обречена на срещи и раздели.
Всяко твое заминаване е вик:
Не тръгвай!
Всяко завръщане е:
Остани!
Тук ли си сега?
Ще говоря за всичко,
което ми тежи.
И няма да престана да те питам:
Докога?
Огледалото започна да ме плаши,
отива си по нещичко от мен...
Да спрем! Аз уморих се!
За пристан замечтах...
И знам, че ме обичаш.
Страхуваш се за след това.
Ако е истинска, ще има я!
Реши се! Моля те! Ела!
...................................................
Сега ти подарявам
поредната си тъжна нощ!
Къде си? Докажи си,
че е и пак ще е - любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
Пишеш страхотно......
