МОНОЛОГ
МОНОЛОГ
Здравей, любов!
Най сетне си дошла при мен!
Не вярвах, че ще минеш някой ден!
Не, няма с лекота да те отпратя,
прилежно ще те скрия във душата.
Красива си била, ми някой рече,
поисках да те видя отдалече.
Сърца си покорявала човешки,
простила си безброй злини и грешки.
Живяла си във царството на добротата
с мирът и верността, и свободата.
Тя - ревността била ти е съперница,
аз мислех си, че твоя е заместница.
Дочух, че нежен глас си имала
и не тъй лесно си умирала,
но страдала си всеки път, когато
опитвали се да те сменят с злато.
Не си могла с пари да бъдеш купена
и много плакала си, ако си изгубена.
Разбрах! Ти огън буен си, отвътре ме изгаряш.
Усещам те как бавно в мене се разпалваш.
Потапяш ме във пламъците си неугасими,
ще изгоря, любов, но страстите ти са неудържими!
Аз исках само плахо да те пипна,
а ти... с душата ми отлитна!
Не знаех, че убийствено раняваш
и цялата душа изпепеляваш!
Но нищо, без душа ще оцелея,
без теб любов... не мога да живея!
© Милена Христова All rights reserved.
