Монолог на бившата нежност
Бях ли ти симпатична?
Лаех почти за трима.
Вазата ти капичнах,
пишках ти на килима.
Палава бях, изгризах,
чехлите. На парцали,
скъсах ти нова риза.
Чаках да ме погалиш.
Удар, ритник и вечер,
някак си неизбежно.
Тръгвам си знай, човече!
Твоята бивша нежност.
Помниш ли я и де я,
животът ли я смачка?
Тръгвам да търся нея –
любов. Не съм играчка!
Може и да съм куче,
но ти човек не си ли?
Ето от теб се уча,
да бягам. С всички сили.
Аз ще намеря пристан,
и кой да ме обича.
А ти бъди орисан
на вълк да заприличаш...
----------------------------------------------------------------------------------
Зоя. Мъничка, мръсна, трепереща топчица. Пекинез. Захвърлена до контейнера.
Гушнах я под якето си и я донесох у дома.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Зоя, (която вече се казва Ая), е настанена при семейство млади лекари. 