Монолог на една кучка
Аз не топля семейното ложе.
Прекатурвам животи и къщи.
От плътта ми ли искате – може,
щом ме вкусите – пак ще се връщате.
Ще ме търсят ръцете ви в тъмното,
безвъзвратно ще бъдете други
щом във къщи на топло се върнете
при законните свои съпруги.
Ще поискате да не разсъмва,
светлина да не вижда душата ви,
че горели във ада ми пъклен
сте забравили даже децата си.
Ще бълнувате, че ви обичам,
ще се молите да ме има...
Не ме викайте, аз съм ничия.
Аз съм кучката. И нямам име.
© Росица Сертова All rights reserved.
