Монолог на Мона Лиза
Джокондата не съм, а Мона Лиза.
Знам, трудно ти е да го разбереш,
в подробностите няма да навлизам.
Теории за всичко, колко щеш.
Аз всъщност съм самия Леонардо
взел образ на загадъчна жена.
Използва ме като безценно салдо,
за да не носи чувство за вина.
Не му се сърдя, той е ярък гений,
а всеки гений е и малко луд,
изграждаше огромни безистени,
но вътрешно умираше от студ.
Той знаеше добре: “Memento mori”,
но искаше да победи смъртта
и лудостта у него проговори:
„Влез в образа на някоя жена.“
Така родих се аз – от лудостта му,
в усмивката ми скрита е съдба.
С това лице – лицето на греха му,
живях преди, живея и сега!
Memento mori /лат./ - Помни, че ще умреш ( някой ден)
© Nina Sarieva All rights reserved.
