Монолог на веселата демонка
Подготвих се за вечни времена,
но вечността започна да ме стяга,
след първата година самота
духът покоен иска да избяга.
„Как искам да се преродя!” –
молба написах до Дирекция „Прераждане”.
„Не сте посочили като каква!?” -
усетих бюрократното заяждане.
„Като жена, естествено, като жена,
красива, умна, както ми приляга,
разбила не едно и две сърца,
светът в краката ми да става и да ляга”.
И ето, сто години чакам си реда,
комшийката се прероди, замина
в Сахара, тя така си пожела,
че тук от студ горката се спомина.
Днес попът дълго пя на мъж отсреща,
не мога да го видя от цветя,
дано излезе някой свестен,
след полунощ ще ида да го посетя.
© Ивон All rights reserved.
Щастливо прераждане на лирическата! Определено ме разсмя.
