Dec 31, 2016, 1:28 PM

Монолог в огледалото (метаморфоза)

  Poetry » Other
458 1 6

Някои неща…

за тях не се говори,

не се пише, не се спори.

Могат само да са измълчани.

Събери белотата си!

Знам, че можеше да си роза.

Някои неща…

не са оправдания.

Нямат оправдание.

Те просто са… рани.

Събери белотата си,

нужна за пълната метаморфоза!

Отречи си коприната!

Пожертвай бодлите,

цвета си - червен или розов!

Пропълзи си живота

по ствола на бяла черница!

След сто години самота

събери белотата си

до последната капчица лудост!

Чак тогава ела и ме питай

как се родих

пеперуда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...