Някои неща…
за тях не се говори,
не се пише, не се спори.
Могат само да са измълчани.
Събери белотата си!
Знам, че можеше да си роза.
Някои неща…
не са оправдания.
Нямат оправдание.
Те просто са… рани.
Събери белотата си,
нужна за пълната метаморфоза!
Отречи си коприната!
Пожертвай бодлите,
цвета си - червен или розов!
Пропълзи си живота
по ствола на бяла черница!
След сто години самота
събери белотата си
до последната капчица лудост!
Чак тогава ела и ме питай
как се родих
пеперуда...
© Миглена Цветкова Все права защищены