31 дек. 2016 г., 13:28

Монолог в огледалото (метаморфоза)

460 1 6

Някои неща…

за тях не се говори,

не се пише, не се спори.

Могат само да са измълчани.

Събери белотата си!

Знам, че можеше да си роза.

Някои неща…

не са оправдания.

Нямат оправдание.

Те просто са… рани.

Събери белотата си,

нужна за пълната метаморфоза!

Отречи си коприната!

Пожертвай бодлите,

цвета си - червен или розов!

Пропълзи си живота

по ствола на бяла черница!

След сто години самота

събери белотата си

до последната капчица лудост!

Чак тогава ела и ме питай

как се родих

пеперуда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...