Монологът на една дама - I
В планинско китно село съм родена,
с пробуден дух – девойка от народа.
Простора чист, храна, вода студена,
аз черпех от красивата природа.
В училище, с желание се учех,
след обеда – с овцете и козите...
и тичах боса с вярното ми куче:
по ридове, чукари, по скалите.
Завърших тук с отличие, с награда...
И ето ме... в града. Записах право.
Макар да съм стеснителна и млада,
съдбата си поех в ръцете здраво.
Началото бе с темпо интензивно,
превключих на космични обороти.
Научих се да мисля позитивно,
а времето – разчетено по ноти.
След лекции съм в Ларгото и в Мола.
Към четири – следобедна закуска.
За обед и вечеря ходя в стола...
и нощен бар реших да не пропускам.
Животът е любов, любов – наслада.
Мечтата ми е, тук да се омъжа,
додето съм обичана и млада,
съдбата с мъж добър, любим, да свържа!
1 – 7 юли 2011
(следва)
Поемата е изцяло плод на авторско въображение.
Всякакви прилики с реално съществуващи лица са съвсем случайни и непреднамерени.
Свързани произведения: "Любов, любов".
Забележка: Моля, да бъде освободена функцията за гласуване при "Любов, любов"!
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
