Jan 13, 2009, 9:27 AM

Море

  Poetry
545 0 5

           МОРЕ

 

 

Подпалих мачтата стара.

Кораба в скалите разбих.

Накрая угасих и фара –

животът ми стана по-тих.

 

 

Останаха само веслата,

загребвам мъртъв пясък с тях.

Дори да не стигна водата –

още помня морето със страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за поправките,Тези които ти казват истината те са приятели.
  • Съгласна съм с Йосифова, относно описателното съдържание на стиха, както и с предложението за корекция! Даже във втори стих може въобще да изключиш "по":
    "Останаха само веслата,
    загребвам пясъка с тях.
    Дори да не стигна водата -
    ще помня морето със страх."
    С МАЛКО ДУМИ - СИЛНО СЪДЪРЖАНИЕ! Иначе, както винаги 6!
  • Хубаво!
  • Много ми допада!
  • Твоите миниатюри са винаги много картинни. Дръж здраво веслата, Корсарю!
    Ако ми подволиш, ще ти предложа вторият стих да стане така:
    Останаха само веслата,
    загребвам по пясъка с тях.
    Дори да не стигна водата -
    ще помня морето със страх.

    По-оптимистично ще звучи. Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...