13 ene 2009, 9:27

Море

  Poesía
541 0 5

           МОРЕ

 

 

Подпалих мачтата стара.

Кораба в скалите разбих.

Накрая угасих и фара –

животът ми стана по-тих.

 

 

Останаха само веслата,

загребвам мъртъв пясък с тях.

Дори да не стигна водата –

още помня морето със страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за поправките,Тези които ти казват истината те са приятели.
  • Съгласна съм с Йосифова, относно описателното съдържание на стиха, както и с предложението за корекция! Даже във втори стих може въобще да изключиш "по":
    "Останаха само веслата,
    загребвам пясъка с тях.
    Дори да не стигна водата -
    ще помня морето със страх."
    С МАЛКО ДУМИ - СИЛНО СЪДЪРЖАНИЕ! Иначе, както винаги 6!
  • Хубаво!
  • Много ми допада!
  • Твоите миниатюри са винаги много картинни. Дръж здраво веслата, Корсарю!
    Ако ми подволиш, ще ти предложа вторият стих да стане така:
    Останаха само веслата,
    загребвам по пясъка с тях.
    Дори да не стигна водата -
    ще помня морето със страх.

    По-оптимистично ще звучи. Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...