13.01.2009 г., 9:27 ч.

Море 

  Поезия
442 0 5
МОРЕ
Подпалих мачтата стара.
Кораба в скалите разбих.
Накрая угасих и фара –
животът ми стана по-тих.
Останаха само веслата,
загребвам мъртъв пясък с тях.
Дори да не стигна водата –
още помня морето със страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Предложения
: ??:??