Море

Поезия

539 0 5

МОРЕ

Подпалих мачтата стара.

Кораба в скалите разбих.

Накрая угасих и фара –

животът ми стана по-тих.

Останаха само веслата,

загребвам мъртъв пясък с тях.

Дори да не стигна водата –

още помня морето със страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

korsar (Мимо Николов)

Благодаря за поправките,Тези които ти казват истината те са приятели.

2009-01-14T15:28:22+02:00
ala72 (Лейди Ди)

Съгласна съм с Йосифова, относно описателното съдържание на стиха, както и с предложението за корекция! Даже във втори стих може въобще да изключиш "по":
"Останаха само веслата,
загребвам пясъка с тях.
Дори да не стигна водата -
ще помня морето със страх."
С МАЛКО ДУМИ - СИЛНО СЪДЪРЖАНИЕ! Иначе, както винаги 6!

2009-01-13T20:20:07+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Хубаво!

2009-01-13T14:57:36+02:00
liviq (Здравка Бонева)

Много ми допада!

2009-01-13T11:32:58+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Твоите миниатюри са винаги много картинни. Дръж здраво веслата, Корсарю!
Ако ми подволиш, ще ти предложа вторият стих да стане така:
Останаха само веслата,
загребвам по пясъка с тях.
Дори да не стигна водата -
ще помня морето със страх.

По-оптимистично ще звучи. Поздрав!

2009-01-13T09:34:21+02:00