Море
Вървя през честността на моите седемнайсет години.
Крехка е...
Като лъжите, преминали през тях.
Или както ги наричаш - премълчавания.
Очите ми са мътни на фона на синьото...
Море, искам да удавя греховете
и да забравя.
Дай ми своята прегръдка
и извади песъчинката от окото ми.
Измий утробата на мислите ми,
така, както поглъщаш стъпките.
Научи ме да се отпускам в леглото ти...
и ме пречиствай...
© Надежда Маринова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
