Море
Море
Вървя през честността на моите седемнайсет години.
Крехка е...
Като лъжите, преминали през тях.
Или както ги наричаш - премълчавания.
Очите ми са мътни на фона на синьото...
Море, искам да удавя греховете
и да забравя.
Дай ми своята прегръдка
и извади песъчинката от окото ми.
Измий утробата на мислите ми,
така, както поглъщаш стъпките.
Научи ме да се отпускам в леглото ти...
и ме пречиствай...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
