Морето
Морето заспива в очите ми,
за потънали срещи разказва,
разкъсва с вълни гласовете ни,
и ние мислим, че то ни наказва.
Морето извая живота ми,
подчини ме със мириса чуден,
покори ме с вълните обрулени,
окрили ме със звука си прокуден.
И нощем затварям очите -
образът му неусетно изплува,
и не губят опора мислите,
а всъщност със него бушуват.
И сутрин поглеждам към него,
притихнало, вече разсънено,
със мен се протяга греховно,
тихо е, може би е учудено.
Морето създаде ме приказна,
обви ме във пяна и пясък,
приласка ме - тайно прокудена
и ме обгърна във блясък.
И дните отмива, пречиства ги,
напоява душата ми суха,
и сълзите попива, предчувствайки,
че съм вече смирена и тиха.
Посветено на Д. С.
© Силвия All rights reserved.
