Senni (Силвия)
162 1968
Jan 24, 2008, 7:48 AM

Морето 

  Poetry » Phylosophy
806 0 16

Морето заспива в очите ми,

за потънали срещи разказва,

разкъсва с вълни гласовете ни,

и ние мислим, че то ни наказва.

 

 

Морето извая живота ми,

подчини ме със мириса чуден,

покори ме с вълните обрулени,

окрили ме със звука си прокуден.

 

 

И нощем затварям очите -

образът му неусетно изплува,

и не губят опора мислите,

а всъщност със него бушуват.

 

 

И сутрин поглеждам към него,

притихнало, вече разсънено,

със мен се протяга греховно,

тихо е, може би е учудено.

 

 

Морето създаде ме приказна,

обви ме във пяна и пясък,

приласка ме - тайно прокудена

и ме обгърна във блясък.

 

 

И дните отмива, пречиства ги,

напоява душата ми суха,

и сълзите попива, предчувствайки,

че съм вече смирена и тиха.

 

 

 

Посветено на Д. С.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??