Senni (Силвия)
162 1968
24.01.2008 г., 7:48 ч.

Морето 

  Поезия » Философска
819 0 16

Морето заспива в очите ми,

за потънали срещи разказва,

разкъсва с вълни гласовете ни,

и ние мислим, че то ни наказва.

 

 

Морето извая живота ми,

подчини ме със мириса чуден,

покори ме с вълните обрулени,

окрили ме със звука си прокуден.

 

 

И нощем затварям очите -

образът му неусетно изплува,

и не губят опора мислите,

а всъщност със него бушуват.

 

 

И сутрин поглеждам към него,

притихнало, вече разсънено,

със мен се протяга греховно,

тихо е, може би е учудено.

 

 

Морето създаде ме приказна,

обви ме във пяна и пясък,

приласка ме - тайно прокудена

и ме обгърна във блясък.

 

 

И дните отмива, пречиства ги,

напоява душата ми суха,

и сълзите попива, предчувствайки,

че съм вече смирена и тиха.

 

 

 

Посветено на Д. С.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??