Морето заспива в очите ми,
за потънали срещи разказва,
разкъсва с вълни гласовете ни,
и ние мислим, че то ни наказва.
Морето извая живота ми,
подчини ме със мириса чуден,
покори ме с вълните обрулени,
окрили ме със звука си прокуден.
И нощем затварям очите -
образът му неусетно изплува,
и не губят опора мислите,
а всъщност със него бушуват. ...