Aug 12, 2007, 9:41 PM

Морето и болката

  Poetry
609 0 1

На морето безкрайно бях,
залеза прекрасен видях
и пак до мен те усетих,
за тебе пак треперих!


Ако беше ти до мене,
а не сърцето да стене,
какво щеше да е, кажи?
Знаеш - нямаше да боли!


Сега всеки един умира,
след като морето съзира,
защото в него вижда красота,
която можеше да негова...


Досега...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...