Nov 13, 2013, 10:42 PM

Морето на живота 

  Poetry » Other
604 1 9

Отплават дните с лодки от луни,
морето на живота е разделно,
а истините – люшкащи вълни,
връхлитат ни със ветрове неверни.

Изгубваме понякога брега
и островче откриваме далечно -
от щастие, от късче свобода -
една красиво онемяла вечност.

Безпътни сме с лъжовния компас,
стрелка забил далеч във страховете,
бушуват мислите с бездънна паст,
а фарът на мечтите нейде свети.

Изгубваме се в тъжната мъгла,
намираме гребла от бели листи
и плаваме с черупки от сърца
към любовта – един случаен пристан...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??