Морето на живота
Отплават дните с лодки от луни,
морето на живота е разделно,
а истините – люшкащи вълни,
връхлитат ни със ветрове неверни.
Изгубваме понякога брега
и островче откриваме далечно -
от щастие, от късче свобода -
една красиво онемяла вечност.
Безпътни сме с лъжовния компас,
стрелка забил далеч във страховете,
бушуват мислите с бездънна паст,
а фарът на мечтите нейде свети.
Изгубваме се в тъжната мъгла,
намираме гребла от бели листи
и плаваме с черупки от сърца
към любовта – един случаен пристан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
