Морето в твоите устни…
Сърцето ми разтуптя се с живота си,
така не е трептяло преди, знаеш ли?
И само ти имаш вина за това,
и не знам даваш ли си сметка?
Дрогирам се с мелодията на името ти,
в душата ми загнезди се за постоянно…
А гласът ти татуира се в кожата ми,
и сърцата ни в едно се сляха.
Досега писмата ми нямали са получател,
а аз бях заспала стогодишен сън…
Говорим си, без да си кажем нищо,
с прегръдки казваме си всичко.
Ръцете ни разтворени са винаги
един за друг и никога не отмаляват.
И вятъра рисуваме, хванати за ръце,
и приказки създаваме, една по една ги сбъдваме!
Вътърните мелници безпомощни са пред мечтите ни,
и със всеки миг сме по-смели и щастливи…
И с изпълнени сърца, сключени в едно,
корабите на живота управляваме с любов.
И знаеш ли, с целувки ще запаля –
морето приютило се в твоите устни…
© Лили Вълчева All rights reserved.
