Mar 23, 2014, 9:23 PM

Морфей

1.1K 0 2

Аз невидим съм,

и с наметало от звезди съшито, 

а кръвта ми - втечнени блянове, 

мечти, копнежи... 


Аз богът на съня съм,

и в летните нощи знойни 

през отворения ти прозорец влизам

и с пръст докосвам тръпнещото ти чело... 


Аз богът на съня съм, 

и в зимните нощи буреносни 

през процепите се промъквам 

и изпълвам ума ти с летни видения топли...   


Аз богът на съня съм, 

довери ми се, хвани ръката ми

и ще отведа до пристан 

от слънчеви лъчи сияйни... 


Аз богът на съня съм, 

и за теб на тоз пристан 

ще създам кораб, 

изтъкан от звезди и щастие... 


Аз богът на съня Морфей съм, 

и с наметало от звезди съшито.

а кръвта ми - втечнени блянове, 

мечти, копнежи...

 

Аз богът на съня Морфей съм, 

и искам да живея като човек обикновен, 

но съдбата окова ме

да градя цитадели от илюзии. 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...