Падай ръката си. Ще я докосна.
от жажда уморена ще се приведа.
В гърдите си ще скрия мъка росна
и по моя път аз ще те поведа.
Ще скрия всеки трепет твой,
на раздялата подвластен.
Светът ти скъп ще бъде мой.
Вярата ни няма да е пън окастрен.
Подай ръката си. Ще я докосна.
От жажда уморена ще се приведа.
Задъхана ще пия, сладострастна.
Със морни устни песен ще ти наредя.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
