Падай ръката си. Ще я докосна.
от жажда уморена ще се приведа.
В гърдите си ще скрия мъка росна
и по моя път аз ще те поведа.
Ще скрия всеки трепет твой,
на раздялата подвластен.
Светът ти скъп ще бъде мой.
Вярата ни няма да е пън окастрен.
Подай ръката си. Ще я докосна.
От жажда уморена ще се приведа.
Задъхана ще пия, сладострастна.
Със морни устни песен ще ти наредя.
© Йонка Янкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
