Морска роза
Морска роза
Самотна роза, пак си край морето,
разцъфнала,красива,сама под небето!
Пораснала си близо до морските вълни,
едно красиво цвете, червено, мечти!
Красива роза но с много бодли,
докосвам те, убождам се, боли!
Защо така нараняваш мъжете ти,
не вярваш ли на техните думи!?
Красива като розата е тя, жена,
красива, дива като пантера една!
Това е тя жена,една морска роза,
хапе и драска докоснеш ли я с ръка!
Дръзка и силна, смела, напада сега,
а какво ли се крие в нейната душа!
Едно момиче, бързо станало жена.
Наранена тя сложи маска една!
Маска с усмивка, от долу тъга,
сложи я пред лицето си и сега!
Сложи маската, загуби същността!
Красивата роза така увяхва си Сама!
Не обича маските в живота Любовта!
© Валентин Миленов All rights reserved.
