Морска тъга
Моят град не е Рим и Виена,
нито Лондон, Париж и Москва.
Той е мъничка светла вселена,
със сърце на туптяща вълна.
Невена Елисеева („Моят град“)
Заиграват се малките миди
на различни човешки игри,
а в морето си пеят скариди
и за нищо не мислят дори.
На брега се шегуват младежи
и целуват живота с очи.
Аз съзирам рибари и мрежи
в неспокойни и груби води.
Стара чайка крещи и раздира
тишината – висока жена.
Всеки миг ще засвири на лира
самотата, превзела брега.
Всеки миг и Бургас ще отплува.
Надалече ще тръгне... Без път...
Тази вечер морето тъгува
и игривите миди мълчат.
© Димитър Драганов All rights reserved.
