Вълните омагьосани заспиват,
погалени от мидени прибои.
Сиренозвучни, нимфите се скриват
в крайпътие на приказни герои.
Орфеегласен плясък ги надпява,
опънал нежно тънколира пяна.
Златисторунен, месецът изгрява,
надянал морска, бляскава премяна.
Нощта митична корабно отплува
със луннозвездна аргосова песен.
Утихнало, морето досънува
язонов поход, приливно донесен.
14.08.2007 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво!