14.08.2007 г., 9:43

Морски сън

1.1K 1 22


Вълните омагьосани заспиват,
погалени от мидени прибои.
Сиренозвучни, нимфите се скриват
в крайпътие на приказни герои.


Орфеегласен плясък ги надпява,
опънал нежно тънколира пяна.
Златисторунен, месецът изгрява,
надянал морска, бляскава премяна.


Нощта митична корабно отплува
със луннозвездна аргосова песен.
Утихнало, морето досънува
язонов поход, приливно донесен.

14.08.2007 г.
Дарина Дечева


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...