Морските вълни

Poetry » Love

748 0 0

Лятото в едно рибарско село аз и ти, останахме в онази къща, където се плискаха морските вълни...

Тази малка къща в рибарското село и морските вълни, те още са пред моите очи, още пред моите очи...

Ти видя изгрева за първи път в онази къща, няма да забравя лицето ти, сега този дом е много далеч, твърде далеч...

Помниш ли, в онова рибарско село, аз и ти, бяхме в една малка къща, където се плискаха морските вълни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9