Морските вълни

Poetry » Love

755 0 0

Лятото в едно рибарско село аз и ти, останахме в онази къща, където се плискаха морските вълни...

Тази малка къща в рибарското село и морските вълни, те още са пред моите очи, още пред моите очи...

Ти видя изгрева за първи път в онази къща, няма да забравя лицето ти, сега този дом е много далеч, твърде далеч...

Помниш ли, в онова рибарско село, аз и ти, бяхме в една малка къща, където се плискаха морските вълни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0