Морско
Страхът разкъса нишката на мрака,
Луната се търкулна зад морето.
Сред плуващите, само аз се давя,
надеждите - спасителна жилетка.
Не става от вълните дом за мене,
морето се отрича от водата.
Не искам да се боря.
Няма време.
Изписах си сълзите във соната-
и бавно, много бавно тананикам.
Морето се превръща във решетки.
Да можех, Господи, да те извикам!
Да слезеш, да оправим всички сметки!
И ти да ме погалиш по челото..
Но не, не може...
Вярвам ли ти, всъщност?
Не знам, затворник ли съм на живота
или животът ражда се
на дъното?
Аз плувам по металните затвори
набирам се, със цел да се катеря.
Небето се смалява.
Няма свои.
Вълните с дланите си, не разделям.
Луната се търкулна зад морето.
В червено оцвети се. Плаче. Плаче.
Надеждата? Не става за жилетка,
удавникът, когато се откаже.
© Деница Гарелова All rights reserved.
