Aug 12, 2008, 11:27 AM

Моя е младоста

  Poetry » Other
902 0 7


Сутрин, когато събудя се,
в огледалото поглед отправям,
поглеждам се и се усмихвам,
и доволно прическа и грим оправям.

С очите свои виждам бликаща красота.
За много други хора, едва ли е така.
Все още съм на вълните на младостта
и богата, и красива е моята душа.

Може да ме съдите или корите,
но мнението свое не меня,
ако някой не е съгласен с мен,
мнението си е негово, всеки има право на това.

Всеки, който минал е
през безгрижната пътека на младоста,
в глас с мен ще викне:
"Прекрасна и красива е тя"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...