Nov 20, 2007, 9:56 AM

Моя любов....

  Poetry » Love
1.1K 0 2
         Моя любов

Моя любов, не умирай!
Губя те малко по малко,
и те събирам парче по парче.
Моя любов...
Бавно издъхваш в сърцето ми
и умората се закотвя в душата ми,
да намери пристанище тихо.

Моя любов... незавършена,
всеки път в мрака умираш.
Но аз продължавам -
с изкуствено дишане
от трепкащи мигове
да ти вдъхвам живот.

Моя любов...
Моя арена от пропуснати мигове!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....