Когато нощем сънят от мене бяга,
затварям си очите и викам образа ти в мойте мисли.
Припомням си как си ме целувал,
как безкористно ръцете ти докосват.
Виждам се отново отразена в погледа ти нежен. ...
През живота ми какво ли не мина,
в сърцето ми колко стрели се забиха.
През очите ми колко сълзи се изляха,
в душата ми колко лъжи се стаиха.
Колко търсих без да намирам, ...
Мислех, че простих си всички грешки
и дошъл е моментът да започна на чисто.
Мислех, че примирих се със себе си
и започвам наново живот да градя.
Но преследват ме разплакани очи, ...
Страх, мрак, тишина...
Тих плач на дете, пропълзяващ из мрака.
Кървава следа, която никъде не води.
Мечти, убити отдавна
и дете, живяло някога, но не и сега. ...
От днес тръгвам по пътя сама.
От днес... в гора от чужди лица...
Днес е КРАЯТ, големият ден на раздяла...
Днес е новото начало...
От днес друг е животът ми вече... ...
Снегът на спомена в косите наваля,
сто години вече те обичам сякаш.
Сто живота съм живяла досега,
и във всеки все по теб горях.
Стотици грешки ти прощавах, ...
Ще скрия в сърцето си слънцето,
за да имам светлина, когато си тръгнеш.
В сърцето си за огъня дом ще сторя,
за да имам топлина, когато ме забравиш.
Ще пресуша морето ...
Тя, с тихи стъпки ще влезе в съня ти,
с нежни пръсти ще погали косите.
С канеща усмивка напред ще те води.
Тя, с нежен поглед пожар ще запали,
ще те покани на танц в полунощ, ...
