Укроти се за малко, море!
Не блъскай скалите сърдито!
От болка и мъка ревеш,
в пяна превръщаш сълзите.
Укроти се, защо се гневиш?!
Сподели ми своята ярост!
По нозете погали ме и виж
танца на белите гларуси!
Укроти се и ми разкажи
своите приказки стари.
Колко мъка и колко съдби
с реките в теб са се вляли.
Укроти се за малко, море!
Бъди ми храм и причастие!
В теб влюбена съм от дете -
моя мъка, радост и щастие!
© Валка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
